А Любовта като виното опива...
Вали. Както казват, из ръкав.
Май, продъни се небето.
Любовта ми разтопи се в сълза
и бавно капна от сърцето.
А весело припява си капчук.
Песента му в слънцето се гмурна.
Златен лъч, сякаш напук,
закачливо във очите ми се втурна.
В сълзата грейна пъстър свят,
Радостта с Тъгата затанцува.
Любовта загръща се във всеки цвят.
И винаги е жива... винаги е жива...
Всяка сутрин в алено идва ден.
И всяка вечер в пурпур си отива.
Животът низ е от срещи и раздели...
А Любовта като виното опива...
Благодаря ти, Маги!
С много обич!!!
© Нели Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много силен стих
-
Благодаря ви. Маги, това на теб го дължа!!!В изказа си невероятна, но и като слушател и Приятел си Незаменима!!!
-
Ех, милата ми, Нелета...
когато се затваря една врата ...
Господ отваря друга...по - хубава!
Великолепен стих! Стопли ме. Любовта опива...
много те обичам, Нели, прегръщам те и те целувам.
В Пловдив е прекрасна пролет...цъфнаха дръвчетата в бяло! -
Поздрав за прекрасния стих,Нели!
-
Опи ме твоят стих!Поздравления!
-
Махам ви излишните запетаи, моле не връщайте стиха обратно, коригиран неправилно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
