А Любовта като виното опива...
Вали. Както казват, из ръкав.
Май, продъни се небето.
Любовта ми разтопи се в сълза
и бавно капна от сърцето.
А весело припява си капчук.
Песента му в слънцето се гмурна.
Златен лъч, сякаш напук,
закачливо във очите ми се втурна.
В сълзата грейна пъстър свят,
Радостта с Тъгата затанцува.
Любовта загръща се във всеки цвят.
И винаги е жива... винаги е жива...
Всяка сутрин в алено идва ден.
И всяка вечер в пурпур си отива.
Животът низ е от срещи и раздели...
А Любовта като виното опива...
Благодаря ти, Маги!
С много обич!!!
© Нели Илиева All rights reserved.
