Patrizzia (Надежда Ангелова)
2183 18513
9 июл. 2024 г., 18:56

А мен не ме мислѝ 

  Поэзия » Философская
168 1 3

На Мимо

 

Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни.

Кажи, не бой се, няма да боли,
ти знаеш, само ти – не съм глупачка,
премъдрото ти: Казах ти, нали?
Не ще намери его – да го смачка.

А в този бар сервират ли вино̀?
В кафета вече давя се, до шия.
Ти говори, приятелю, дано,
изкажеш всичко. И те преоткрия.

Брей, станало дванайсет! И кога?
И барманът отсреща ни се мръщи.
Простѝ, напих те с моята тъга,
приятелю, но с теб едни и същи,

ще бъдем явно. Мъдростта уви,
изстрада ли се трябва ли ни вече?
Е, лека нощ, приятелю. Върви,
жена ти те очаква цяла вечер.

Тя може би отдавна вече спи,
или седи край кухненската маса.
Кажи: Онази луда ме напи,
приятелите, жено, за това са.

А мен не ме мислѝ – Овен рогат,
съдбата си ще следвам упорита,
че има някъде на този свят,
любов за мен... Тя сред звездите скита...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Медалът е и за двама ви. Богатство е да имаш такъв приятел!
  • Приятели сме от 23 години... Медал трябва да му дадат - за търпение и мъдрост...
  • ❤️❤️❤️
Предложения
: ??:??