А мен не ме мислѝ
На Мимо
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни.
Кажи, не бой се, няма да боли,
ти знаеш, само ти – не съм глупачка,
премъдрото ти: Казах ти, нали?
Не ще намери его – да го смачка.
А в този бар сервират ли вино̀?
В кафета вече давя се, до шия.
Ти говори, приятелю, дано,
изкажеш всичко. И те преоткрия.
Брей, станало дванайсет! И кога?
И барманът отсреща ни се мръщи.
Простѝ, напих те с моята тъга,
приятелю, но с теб едни и същи,
ще бъдем явно. Мъдростта уви,
изстрада ли се трябва ли ни вече?
Е, лека нощ, приятелю. Върви,
жена ти те очаква цяла вечер.
Тя може би отдавна вече спи,
или седи край кухненската маса.
Кажи: Онази луда ме напи,
приятелите, жено, за това са.
А мен не ме мислѝ – Овен рогат,
съдбата си ще следвам упорита,
че има някъде на този свят,
любов за мен... Тя сред звездите скита...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
