На Мимо
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни.
Кажи, не бой се, няма да боли,
ти знаеш, само ти – не съм глупачка,
премъдрото ти: Казах ти, нали?
Не ще намери его – да го смачка.
А в този бар сервират ли вино̀?
В кафета вече давя се, до шия.
Ти говори, приятелю, дано, ...