А мисля все за теб. С какво - не зная -
душата ми обсеби изведнъж.
Тръгни до мен. Навън от тази стая,
тъй както първите жена и мъж,
да минем под заспалите дървета.
Под сенките стаени на нощта,
Да шепнем думи чакани и свети,
да чуем тъй жадувани неща.
Да седнем някъде на чаша вино
и виното в очите да искри.
Да бъдем пак на двадесет години -
за тебе -аз, а пък за мене - ти.
Нима е невъзможно и зависи
от хиляди причини наведнъж.
А мисля все за теб. За мене ти си
така отдавна чаканият мъж.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева Все права защищены
В очакване на следващия стих