А може би пак ще завали...

                                                                        На Евелина Захариева

Пустиня съм аз - боли ме

от страстните лъчи на любовта.

Очите ми пясъчните бури пълнят,

пропадам в капаните на вечерта.

Пустиня съм аз -

по цели дни мълчанието мене грее,

ала знам, затворя ли очи,

дъждовна буря в мен ще заживее.

Пустиня съм аз - обезводних се,

очите ми изсъхнаха, лицето.

Сълзите солени собствените ми ръце отнеха

и ги дариха на морето.

Пустиня съм аз, незряща -

не понасях блясъка на светлината!

Затова се ослепих сама -

да не виждам тъжната печал, с която гледа ме луната.

Пустиня съм аз и зная - душата ми не е богата,

няма паркове, гори, алеи.

Голяма е, но всичката ù пясъчна позлата

аз отдавна подарих на тебе.

Пустиня съм аз, но знаеш ли...

море била съм преди много време.

А който има спомени - и вяра има,

която сухата тъга не може да му вземе.

Пустиня съм аз, но мисля си...

може би пустиня си и ти?

Може би и в теб заровена е мъничко надежда...

Може би пак ще завали,

но аз не виждам, затова кажи... На теб така ли ти изглежда?