А може би пак ще завали...
А може би пак ще завали...
На Евелина Захариева
Пустиня съм аз - боли ме
от страстните лъчи на любовта.
Очите ми пясъчните бури пълнят,
пропадам в капаните на вечерта.
Пустиня съм аз -
по цели дни мълчанието мене грее,
ала знам, затворя ли очи,
дъждовна буря в мен ще заживее.
Пустиня съм аз - обезводних се,
очите ми изсъхнаха, лицето.
Сълзите солени собствените ми ръце отнеха
и ги дариха на морето.
Пустиня съм аз, незряща -
не понасях блясъка на светлината!
Затова се ослепих сама -
да не виждам тъжната печал, с която гледа ме луната.
Пустиня съм аз и зная - душата ми не е богата,
няма паркове, гори, алеи.
Голяма е, но всичката ù пясъчна позлата
аз отдавна подарих на тебе.
Пустиня съм аз, но знаеш ли...
море била съм преди много време.
А който има спомени - и вяра има,
която сухата тъга не може да му вземе.
Пустиня съм аз, но мисля си...
може би пустиня си и ти?
Може би и в теб заровена е мъничко надежда...
Може би пак ще завали,
но аз не виждам, затова кажи... На теб така ли ти изглежда?
© Фери All rights reserved.
