А може би пак ще завали...
А може би пак ще завали...
На Евелина Захариева
Пустиня съм аз - боли ме
от страстните лъчи на любовта.
Очите ми пясъчните бури пълнят,
пропадам в капаните на вечерта.
Пустиня съм аз -
по цели дни мълчанието мене грее,
ала знам, затворя ли очи,
дъждовна буря в мен ще заживее.
Пустиня съм аз - обезводних се,
очите ми изсъхнаха, лицето.
Сълзите солени собствените ми ръце отнеха
и ги дариха на морето.
Пустиня съм аз, незряща -
не понасях блясъка на светлината!
Затова се ослепих сама -
да не виждам тъжната печал, с която гледа ме луната.
Пустиня съм аз и зная - душата ми не е богата,
няма паркове, гори, алеи.
Голяма е, но всичката ù пясъчна позлата
аз отдавна подарих на тебе.
Пустиня съм аз, но знаеш ли...
море била съм преди много време.
А който има спомени - и вяра има,
която сухата тъга не може да му вземе.
Пустиня съм аз, но мисля си...
може би пустиня си и ти?
Може би и в теб заровена е мъничко надежда...
Може би пак ще завали,
но аз не виждам, затова кажи... На теб така ли ти изглежда?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фери Всички права запазени
