11 нояб. 2006 г., 12:31

А може би в погрешно време... 

  Поэзия
677 0 10
A може би в погрешно време съм родена.
Навярно съм избързала. Или съм закъсняла.
Пак търся отговори в изгрева и залеза,
и пак в съня си нежно си говоря с вятъра.
Мечтая дом, а покрив не намерила,
в небето впивам питащи очи в сълзи.
Навярно своето място съм изгубила,
когато търсех кът от слънчеви лъчи.
Събирах спомени. Мечти люлеех.
Във пазвата си крих надежди голи...боси.
С най-нежните си песни ги приспивах,
и шепнех обич със сърцето си.
...А може би не времето е сбъркано...
Небето покрив е и дом...и не е грешно,
да търси всеки отреденото си място,
в очакване... да бъде то красиво...
Какво е времето и днес и вчера,
и утре от забързаност сред суети.
Животът своето място ще намери,
под слънце и под грейнали звезди

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??