A може би в погрешно време съм родена. Навярно съм избързала. Или съм закъсняла. Пак търся отговори в изгрева и залеза, и пак в съня си нежно си говоря с вятъра. Мечтая дом, а покрив не намерила, в небето впивам питащи очи в сълзи. Навярно своето място съм изгубила, когато търсех кът от слънчеви лъчи. Събирах спомени. Мечти люлеех. Във пазвата си крих надежди голи...боси. С най-нежните си песни ги приспивах, и шепнех обич със сърцето си. ...А може би не времето е сбъркано... Небето покрив е и дом...и не е грешно, да търси всеки отреденото си място, в очакване... да бъде то красиво... Какво е времето и днес и вчера, и утре от забързаност сред суети. Животът своето място ще намери, под слънце и под грейнали звезди
Какво е времето и днес и вчера,
и утре от забързаност сред суети?
Животът своето място ще намери
под слънце и под грейнали звезди!
* * *
Браво, Джейни! Много красив стих! Поздрав!
Ех, Джейни! Отново ме изненадваш с невероятно красив и дълбок стих!
И сякаш ме съпреживяваш, без да съм се споделяла...
Прекрасна си!
Благодаря ти!
Прегръщам те!
Може би нищо не е случайно, нито времето, нито мястото, нито красивите очаквания за отреденото ни място в живота...Замисляш ме, Джейни...Хубаво пишеш...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.