11.11.2006 г., 12:31

А може би в погрешно време...

862 0 10
A може би в погрешно време съм родена.
Навярно съм избързала. Или съм закъсняла.
Пак търся отговори в изгрева и залеза,
и пак в съня си нежно си говоря с вятъра.
Мечтая дом, а покрив не намерила,
в небето впивам питащи очи в сълзи.
Навярно своето място съм изгубила,
когато търсех кът от слънчеви лъчи.
Събирах спомени. Мечти люлеех.
Във пазвата си крих надежди голи...боси.
С най-нежните си песни ги приспивах,
и шепнех обич със сърцето си.
...А може би не времето е сбъркано...
Небето покрив е и дом...и не е грешно,
да търси всеки отреденото си място,
в очакване... да бъде то красиво...
Какво е времето и днес и вчера,
и утре от забързаност сред суети.
Животът своето място ще намери,
под слънце и под грейнали звезди

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не си в погрешното време, грешни сме хората с погрешното виждане за света !
  • Благодаря ви!
  • Какво е времето и днес и вчера,
    и утре от забързаност сред суети?
    Животът своето място ще намери
    под слънце и под грейнали звезди!
    * * *
    Браво, Джейни! Много красив стих! Поздрав!
  • Ех, Джейни! Отново ме изненадваш с невероятно красив и дълбок стих!
    И сякаш ме съпреживяваш, без да съм се споделяла...
    Прекрасна си!
    Благодаря ти!
    Прегръщам те!
  • Прекрасен стих мила!Поздрави

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...