11.11.2006 г., 12:31

А може би в погрешно време...

861 0 10
A може би в погрешно време съм родена.
Навярно съм избързала. Или съм закъсняла.
Пак търся отговори в изгрева и залеза,
и пак в съня си нежно си говоря с вятъра.
Мечтая дом, а покрив не намерила,
в небето впивам питащи очи в сълзи.
Навярно своето място съм изгубила,
когато търсех кът от слънчеви лъчи.
Събирах спомени. Мечти люлеех.
Във пазвата си крих надежди голи...боси.
С най-нежните си песни ги приспивах,
и шепнех обич със сърцето си.
...А може би не времето е сбъркано...
Небето покрив е и дом...и не е грешно,
да търси всеки отреденото си място,
в очакване... да бъде то красиво...
Какво е времето и днес и вчера,
и утре от забързаност сред суети.
Животът своето място ще намери,
под слънце и под грейнали звезди

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не си в погрешното време, грешни сме хората с погрешното виждане за света !
  • Благодаря ви!
  • Какво е времето и днес и вчера,
    и утре от забързаност сред суети?
    Животът своето място ще намери
    под слънце и под грейнали звезди!
    * * *
    Браво, Джейни! Много красив стих! Поздрав!
  • Ех, Джейни! Отново ме изненадваш с невероятно красив и дълбок стих!
    И сякаш ме съпреживяваш, без да съм се споделяла...
    Прекрасна си!
    Благодаря ти!
    Прегръщам те!
  • Прекрасен стих мила!Поздрави

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...