10 июн. 2009 г., 15:13

А може би за миг

816 0 0

„А може би за миг...”      

 

Някъде между небето и земята

е мястото на всичките злини.

Видели болката и нищетата –

унизени бяха нашите души!

 

Високо някъде царува

спокойният – незнаен свят.

Навярно всеки го сънува –

доброто, с което е богат!

Душите там едва ли ще заспят...

 

За някого е край това начало,

дълбоко спускане към пропастта.

Отдавна времето е спряло,

мигове загубени във вечността!

 

С последни сили е останал,

от раните зловещи пак кръвта тече!

Под ударите никога не падал

и в мрака всеки огънят ще създаде!

 

За миг, ако забравим цялата омраза

и се опитаме на някой обич да дадем...

За миг, ако признаем, че няма хора без вина

и се опитаме грешките си да простим...

За миг, ако почувстваме, че имаме мечти

и се опитаме с тях да полетим...

За тези мигове сме търсили в калта –

затрупани били сме за това,

че слепи сме били за любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Горан Русинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...