25 апр. 2025 г., 13:26

„А начин има!“

483 1 0

Параноята ли те застигна?
Към мярка крайна ли посегна?
Глава така и не надигна –
май животът ти дотегна…

Към нищото ръка протегна –
страх от всичко, страх от всички,
а надеждата последна –
за звезда сред многото звездички…

Звездата има я – на твое име,
но ти не я и забелязваш,
сам си казваш: „Остави ме!”,
сам-самичък се отказваш…

Сам се спираш, сам се хвърляш
в пропастта със изход ясен,
сам живота си загърбваш,
сам си казваш: „Няма начин…”

А начин има – не един е
и е лесно ти да го намериш –
не си повтаряй: „Остави ме!”,
а почни да се катериш!

 

П.П. Това е едно от съвсем ранните ми стихотворения (писано е преди повече от 15 години) и с него искам да ви напомня, че дори да сте в задънена улица, винаги има начин да излезете от нея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калински Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...