„А начин има!“
Параноята ли те застигна?
Към мярка крайна ли посегна?
Глава така и не надигна –
май животът ти дотегна…
Към нищото ръка протегна –
страх от всичко, страх от всички,
а надеждата последна –
за звезда сред многото звездички…
Звездата има я – на твое име,
но ти не я и забелязваш,
сам си казваш: „Остави ме!”,
сам-самичък се отказваш…
Сам се спираш, сам се хвърляш
в пропастта със изход ясен,
сам живота си загърбваш,
сам си казваш: „Няма начин…”
А начин има – не един е
и е лесно ти да го намериш –
не си повтаряй: „Остави ме!”,
а почни да се катериш!
П.П. Това е едно от съвсем ранните ми стихотворения (писано е преди повече от 15 години) и с него искам да ви напомня, че дори да сте в задънена улица, винаги има начин да излезете от нея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калински Всички права запазени