... а не както преди
Сега вървим пак двама -
аз и ти по същите
улици, както преди.
Същите пейки и същите дървета,
както някога седяхме и гледахме,
(хванала топлата ти ръка)
листата да падат по запрашените алеи.
И пак двама се усмихваме.
Но вече с други двама,
(а може би друга една),
хванали чужди ръце - държиш ти нейната ръка.
Вървим пак по същите алеи,
но вече заснежени, а не прашни, както преди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Ангелова Все права защищены
