Сега вървим пак двама -
аз и ти по същите
улици, както преди.
Същите пейки и същите дървета,
както някога седяхме и гледахме,
(хванала топлата ти ръка)
листата да падат по запрашените алеи.
И пак двама се усмихваме.
Но вече с други двама,
(а може би друга една),
хванали чужди ръце - държиш ти нейната ръка.
Вървим пак по същите алеи,
но вече заснежени, а не прашни, както преди.
© Александра Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
