Сега вървим пак двама -
аз и ти по същите
улици, както преди.
Същите пейки и същите дървета,
както някога седяхме и гледахме,
(хванала топлата ти ръка)
листата да падат по запрашените алеи.
И пак двама се усмихваме.
Но вече с други двама,
(а може би друга една),
хванали чужди ръце - държиш ти нейната ръка.
Вървим пак по същите алеи, ...