16 мая 2012 г., 16:33

А нея я сравняваха с Волтер

2.5K 0 24
  С насмешка благосклонна я поглеждат   минаващите покрай нея хора. Във скута ù – тефтер, две куки, прежда,  в очите ù - вселенската умора,    нелепият ù руж се откроява  на фона на безцветния ù поглед. Разсеяно вали, небето става  по-сиво и от сивата ù рокля.   Със тънки остеопорозни китки  във рехавия кок промушва цвете. Навремето по русите ù плитки  въздишаха кварталните поети.   И толкова е дребна, тиха, мокра,  все още с раменете на момиче. Повяхналата хризантема в кока ù, намокрена, във скута ù се свлича.   В краката ù умилква се преяла от думите и любовта ù котка. Часовникът ù преди четвърт век е спрял. И дави самотата си във водка.   Понякога, след втората, посмява отново да посегне към тефтера. И ред след ред, и чаша подир чаша сред думите успява да намери   надеждата, че още е потребна -  та нея я сравняваха с Волтер... Шейсетгодишна поетеса. Дребна, със кок и котка, с плетка и тефтер.        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...