16.05.2012 г., 16:33 ч.

А нея я сравняваха с Волтер 

  Поезия » Друга
2124 0 24
 
С насмешка благосклонна я поглеждат  
минаващите покрай нея хора.
Във скута ù – тефтер, две куки, прежда, 
в очите ù - вселенската умора, 
 
нелепият ù руж се откроява 
на фона на безцветния ù поглед.
Разсеяно вали, небето става 
по-сиво и от сивата ù рокля.
 
Със тънки остеопорозни китки 
във рехавия кок промушва цвете.
Навремето по русите ù плитки 
въздишаха кварталните поети.
 
И толкова е дребна, тиха, мокра, 
все още с раменете на момиче.
Повяхналата хризантема в кока ù,
намокрена, във скута ù се свлича.
 
В краката ù умилква се преяла
от думите и любовта ù котка.
Часовникът ù преди четвърт век е спрял.
И дави самотата си във водка.
 
Понякога, след втората, посмява
отново да посегне към тефтера.
И ред след ред, и чаша подир чаша
сред думите успява да намери
 
надеждата, че още е потребна - 
та нея я сравняваха с Волтер...
Шейсетгодишна поетеса. Дребна,
със кок и котка, с плетка и тефтер.
 
 
 
 

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??