А нея я сравняваха с Волтер
С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута ù – тефтер, две куки, прежда,
в очите ù - вселенската умора,
нелепият ù руж се откроява
на фона на безцветния ù поглед.
Разсеяно вали, небето става
по-сиво и от сивата ù рокля.
Със тънки остеопорозни китки
във рехавия кок промушва цвете.
Навремето по русите ù плитки
въздишаха кварталните поети.
И толкова е дребна, тиха, мокра,
все още с раменете на момиче.
Повяхналата хризантема в кока ù,
намокрена, във скута ù се свлича.
В краката ù умилква се преяла
от думите и любовта ù котка.
Часовникът ù преди четвърт век е спрял.
И дави самотата си във водка.
Понякога, след втората, посмява
отново да посегне към тефтера.
И ред след ред, и чаша подир чаша
сред думите успява да намери
надеждата, че още е потребна -
та нея я сравняваха с Волтер...
Шейсетгодишна поетеса. Дребна,
със кок и котка, с плетка и тефтер.
© Ели All rights reserved.
