16 дек. 2008 г., 22:06

а.о стих (акростих)

1.4K 0 19

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

 

                                   Обич раздавам,

                                   Това ви е нужно,

                                   Слова подарявам,

                                   Лаеме дружно.

                                   А имам и смелост,

                                   Бодил върху егото.

                                   Виждам безбрежност,

                                   Адът е лекото...

                                   Щом всички зли са,

                                   Реших да  съм зла.                

                                   Ела обърни ме... с

                                   Кобура в гърба.

                                   Така е, война е,

                                   Убийство живота,

                                   Моралът го няма, щуреем с охота...

 

 

Простете ми този нетипичен стих, но той е провокиран от все по-западащите ценности в България и повлиян от стиха "Стихопат" на Тома (само стилово).

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....