А по здрач излизат вампири...
“Човек. Любов. Вампир.
Слънце. Кръв. Луна.
Изумруд. Очи. Диамант.
Истинска. Жива. Пагубна”
Сякаш не мога да дишам,
сякаш във вода се давя и изплувам мъртва…
Сякаш не мога да обичам,
в огън горя, но все още съм толкова мъртва.
Сякаш без теб живях твърде дълго,
в години на лъжи и измами се лутах без следа…
Сякаш изгубих моето утро,
разбивах със горещи сълзи леда…
Сякаш пристрастена към теб като дрога...
Не можех да се откажа от теб точно сега..
Сякаш изгубена съм… аз съм една луда…
която те желае въпреки кръвта.
Сякаш вампирското в мен надделява…
или пък човешкото по-добре се справя?
Сякаш кръвта ти на топъл шоколад ухае…
Сякаш душата ми се лъже и иска да нехае…
Сякаш искам да изплувам целия океан за теб,
да стигна на безлюден остров и там да те открия…
Сякаш искам да стана вампир за теб…
За да мога вечно с теб… в нощта да се скрия!
...
Сякаш изгубих се в диамантените ти очи…
В перфектната крива усмивка, в милите думи добри…
Сякаш привикнах с болката… и влюбих се завинаги сега…
Преглътнах бавно страстта… и с очи целунах твоята душа…
Сякаш над теб надвесих се да те целуна…
Започнах и стигнах до врата…
Сякаш болка жива ме прониза,
и спрях, защото усетих в теб кръвта.
Сякаш обичам те, но не по човешки…
А кълна се… вампирска е любовта.
Сякаш обичам те, без никакви грешки,
загубвам се в теб, и в мен, в здрача на нашата съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Усмивка Все права защищены
