Довереница (Дочка Василева)
486 17606
21 апр. 2015 г., 23:53

А с времето след нас ще мерят липсата 

  Поэзия » Философская
713 2 21

Какво се случва с времето след нас?

(Въпросът ти ме сварва неподготвена).

Когато без стрелки и без компас

на крайна спирка ще се спре животът.

И ти „безгрешен”, „грешен”- просто  дух

се гмурнеш във огромната вселена.

Нормален ли си бил или пък луд

на Господ по тефтера с изчисления-

изтекло ти е времето съвсем...

Но времето на другите не спира

тиктака  с нотите на реквием

и глухото доволство дирижира...

Но времето на другите след теб

по старите пътеки криволичи.

Създава  малки нови светове

събира ги, разделя ги. Обича...

Понякога тъжи. И пали свещ...

За мъртвото ти време споменава,

а времето на мъртвия човек

чрез думите на други оживява.

И оцветява мрачните им дни

с райета от палитрата на спомена.

Сред багри от усмивки и сълзи

по- леко някак се привиква с болката...

А времето - то пак ще си тече

през бързеите на подмолни рискове.

Надявам се, приятелко, че те

със времето след нас ще мерят липсата...

© Дочка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепно!
  • Прекрасно се е е получило!
    Исках да извадя цитат, който ми въздейства силно, но се оказа, че трябва да копирам почти всичко!
    Браво!
  • Поздрав, Доче! Ех, дали ще ни измерят липсите?...
  • Прекрасен стих! Благодаря ти!
  • Много, много хубаво!
  • Поздравления, Доче!
  • Благодаря ви приятели най-сърдечно за откровените мнения. Благодаря най-сърдечно и на онези, които са номинирали това стихотворение за публикуване в списание Eurochicago.Поласкана съм.Благодаря.
  • И оцветява мрачните им дни
    с райета от палитрата на спомена.
    Сред багри от усмивки и сълзи
    по- леко някак се привиква с болката...

    Поздрави, Довереница!
  • Осмисляш времето!... ми
  • Ще мерят липсата, ще усетят топлината, добротата, но вече няма да я имат! А животът ще си върви по спиралата, ще си тече и всичко ще се повтаря с друг герой!!! Много е хубаво!
  • "...тиктака с нотите на реквием
    и глухото доволство дерижира" !!!!!!!
    Както винаги стихотворението ти изобилства от оригинални метафори!
    Браво, Доче!
  • Хубаво си поразсъждавала, Доче и стихът ти е силен смислен! Но аз бих добавила – ще видим много скоро какво се случва с времето след нас!Поздрав приятелски!
  • Споделям написаното от Самодива(Вики), поздрави и от мен за уникалния философски стих!
  • Благодаря ви приятели. Това стихотворение е отговор на въпрос на mariniki в коментар към моя творба от преди три години.http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=106421 "А къде отива времето...когато вече ни няма."
    Много пъти го редактирах и още не съм сигурна че се е получило вие ще кажете.
  • Силно! Доче,адмирации!
  • "Какво се случва с времето след нас?
    /Въпросът ти ме сварва неподготвена/
    Когато без стрелки и без компас
    на крайна спирка ще се спре животът.
    И ти"безгрешен", "грешен" - просто дух
    се гмурнеш във огромната вселена."
    И твоя въпрос ме сварва неподготвена.Едва ли някой е готов да тръгне.
    Ти много точно си го казала:" а времето на мъртвия човек
    чрез думите на други оживява."
    Поздравявам те за талантливата творба, както и всички други до сега!
    Желая ти здраве и нови творчески успехи!
  • и времето-
    онзи миг черно-бял, завинаги заспал
    в картина без цвят, в съня си
    безкраен тъгува

    за часовника
    вечен и тих, без стрелки останал
    за живота тъжно напомнящ
    само кух циферблат...


    eх, Доче... преобърна ми душата наопъки, помня още онзи твой стих..
    "На 30-ти в 03 часа" - голяма сила и мъдрост носят думите ти..
    респект и Поклон...
  • Дълбоко и силно послание!
    Поздрави за творбата!
  • Много, много вярно...
  • Благодаря за удоволствието, Доче! Чудесно философско произведение!
  • Аз си извадих като емблематични за това много силно стихотворение редовете:

    "Но времето на другите след теб
    по старите пътеки криволичи.
    Създава малки нови светове
    събира ги, разделя ги. Обича...
    Понякога тъжи. И пали свещ...
    За мъртвото ти време споменава,
    а времето на мъртвия човек
    чрез думите на други оживява."

    Но със същия успех бих могъл да изнеса пред скоба и други.
    Стихотворението е единна и неделима тъкан, но как да се коментира другояче такова стихотворение, освен с цената на известни естетически отстъпки.
    Поздравявам те, Доче, за големия талант да пишеш силна и бих казал по-мъжка поезия от мъжете, което се доказва и от финалните - поантни редове на творбата, за която те поздравявам!:

    "А времето - то пак ще си тече
    през бързеите на подмолни рискове.
    Надявам се, приятелко, че те
    със времето след нас ще мерят липсата..."
Предложения
: ??:??