А с времето след нас ще мерят липсата
Какво се случва с времето след нас?
(Въпросът ти ме сварва неподготвена).
Когато без стрелки и без компас
на крайна спирка ще се спре животът.
И ти „безгрешен”, „грешен”- просто дух
се гмурнеш във огромната вселена.
Нормален ли си бил или пък луд
на Господ по тефтера с изчисления-
изтекло ти е времето съвсем...
Но времето на другите не спира
тиктака с нотите на реквием
и глухото доволство дирижира...
Но времето на другите след теб
по старите пътеки криволичи.
Създава малки нови светове
събира ги, разделя ги. Обича...
Понякога тъжи. И пали свещ...
За мъртвото ти време споменава,
а времето на мъртвия човек
чрез думите на други оживява.
И оцветява мрачните им дни
с райета от палитрата на спомена.
Сред багри от усмивки и сълзи
по- леко някак се привиква с болката...
А времето - то пак ще си тече
през бързеите на подмолни рискове.
Надявам се, приятелко, че те
със времето след нас ще мерят липсата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
