А с времето след нас ще мерят липсата
Какво се случва с времето след нас?
(Въпросът ти ме сварва неподготвена).
Когато без стрелки и без компас
на крайна спирка ще се спре животът.
И ти „безгрешен”, „грешен”- просто дух
се гмурнеш във огромната вселена.
Нормален ли си бил или пък луд
на Господ по тефтера с изчисления-
изтекло ти е времето съвсем...
Но времето на другите не спира
тиктака с нотите на реквием
и глухото доволство дирижира...
Но времето на другите след теб
по старите пътеки криволичи.
Създава малки нови светове
събира ги, разделя ги. Обича...
Понякога тъжи. И пали свещ...
За мъртвото ти време споменава,
а времето на мъртвия човек
чрез думите на други оживява.
И оцветява мрачните им дни
с райета от палитрата на спомена.
Сред багри от усмивки и сълзи
по- леко някак се привиква с болката...
А времето - то пак ще си тече
през бързеите на подмолни рискове.
Надявам се, приятелко, че те
със времето след нас ще мерят липсата...
© Дочка Василева All rights reserved.
