ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
17 июл. 2009 г., 12:52

А, спомних си!

985 0 25

Уморения град плени тъмнината.

Затихнаха вече опустелите пътища.

Последните будни минути в леглата.

Уж заедно крачим, а сме в безпътица...

 

Твоето чело ще докосна със устни.

Под завивката твоята длан ще намеря.

Нещо, май, да ти кажа пропуснах.

Думи за мене и ти не намери...

 

Гушната, заспиваш на моето рамо.

Твоите ресници по сънища тичат.

А, спомних си! Исках да ти кажа само,

че още повече, така те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Така трябва - докато сме живи да правим нещо добро! Знаеш ли колко малко трябва - само да го поискаме!
  • ananel (Нелиса)
    ananel (Нелиса)
    Красота твориш неуморно, Зем - човече!
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Ася, знаеш ли какви пранги е това "както винаги" и колко задължава?! Знам, че знаеш и ти благодаря за насъскването!
  • Вирго99 (Ася Толедо)
    Вирго99 (Ася Толедо)
    Много искрен и чувствен стих,Краси!Аплодисментите са за теб,както винаги!
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Така е. Благодаря ти! Зем.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0