17 jul 2009, 12:52

А, спомних си!

986 0 25

Уморения град плени тъмнината.

Затихнаха вече опустелите пътища.

Последните будни минути в леглата.

Уж заедно крачим, а сме в безпътица...

 

Твоето чело ще докосна със устни.

Под завивката твоята длан ще намеря.

Нещо, май, да ти кажа пропуснах.

Думи за мене и ти не намери...

 

Гушната, заспиваш на моето рамо.

Твоите ресници по сънища тичат.

А, спомних си! Исках да ти кажа само,

че още повече, така те обичам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така трябва - докато сме живи да правим нещо добро! Знаеш ли колко малко трябва - само да го поискаме!
  • Красота твориш неуморно, Зем - човече!
  • Ася, знаеш ли какви пранги е това "както винаги" и колко задължава?! Знам, че знаеш и ти благодаря за насъскването!
  • Много искрен и чувствен стих,Краси!Аплодисментите са за теб,както винаги!
  • Така е. Благодаря ти! Зем.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...