Уморения град плени тъмнината.
Затихнаха вече опустелите пътища.
Последните будни минути в леглата.
Уж заедно крачим, а сме в безпътица...
Твоето чело ще докосна със устни.
Под завивката твоята длан ще намеря.
Нещо, май, да ти кажа пропуснах.
Думи за мене и ти не намери...
Гушната, заспиваш на моето рамо.
Твоите ресници по сънища тичат.
А, спомних си! Исках да ти кажа само,
че още повече, така те обичам!
© Красимир Дяков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
