А, спомних си!

Poetry » Love

981 0 25

Уморения град плени тъмнината.

Затихнаха вече опустелите пътища.

Последните будни минути в леглата.

Уж заедно крачим, а сме в безпътица...

Твоето чело ще докосна със устни.

Под завивката твоята длан ще намеря.

Нещо, май, да ти кажа пропуснах.

Думи за мене и ти не намери...

Гушната, заспиваш на моето рамо.

Твоите ресници по сънища тичат.

А, спомних си! Исках да ти кажа само,

че още повече, така те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Така трябва - докато сме живи да правим нещо добро! Знаеш ли колко малко трябва - само да го поискаме!

2009-08-19T08:17:48+03:00
ananel (Нелиса)

Красота твориш неуморно, Зем - човече!

2009-08-05T16:07:47+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Ася, знаеш ли какви пранги е това "както винаги" и колко задължава?! Знам, че знаеш и ти благодаря за насъскването!

2009-07-24T20:23:06+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Много искрен и чувствен стих,Краси!Аплодисментите са за теб,както винаги!

2009-07-24T10:17:26+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Така е. Благодаря ти! Зем.

2009-07-22T21:58:29+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0