17.07.2009 г., 12:52 ч.

А, спомних си! 

  Поезия » Любовна
767 0 25

Уморения град плени тъмнината.

Затихнаха вече опустелите пътища.

Последните будни минути в леглата.

Уж заедно крачим, а сме в безпътица...

 

Твоето чело ще докосна със устни.

Под завивката твоята длан ще намеря.

Нещо, май, да ти кажа пропуснах.

Думи за мене и ти не намери...

 

Гушната, заспиваш на моето рамо.

Твоите ресници по сънища тичат.

А, спомних си! Исках да ти кажа само,

че още повече, така те обичам!

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??