А стомахът е само един
Хладилникът пращи от изнемога -
всеки рафт е пълен със храна.
Печката, опърлена от огъня,
тенджери, тежащи с чудеса...
Сякаш, че пришествие започва.
Кой всичкото това ще изяде?
Усещам се наяден не нарочно,
сънувам се дори, като прасе...
Не ми се ходи вече в магазина.
Бедата почна именно оттам.
С промоции за новата година
лиши ме от мангизи и от срам.
Спортувам- разносвач на пълни чанти
и кухнята прилича на депо.
Да, в яденето вече сме таланти...
Живеем в талантливо общество.
Кюфтета и пържоли и салати...
Свинско, пилешко, какво ли не...
Човек от лакомията си пати.
Празник ли е, значи се яде...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
