А стомахът е само един
Хладилникът пращи от изнемога -
всеки рафт е пълен със храна.
Печката, опърлена от огъня,
тенджери, тежащи с чудеса...
Сякаш, че пришествие започва.
Кой всичкото това ще изяде?
Усещам се наяден не нарочно,
сънувам се дори, като прасе...
Не ми се ходи вече в магазина.
Бедата почна именно оттам.
С промоции за новата година
лиши ме от мангизи и от срам.
Спортувам- разносвач на пълни чанти
и кухнята прилича на депо.
Да, в яденето вече сме таланти...
Живеем в талантливо общество.
Кюфтета и пържоли и салати...
Свинско, пилешко, какво ли не...
Човек от лакомията си пати.
Празник ли е, значи се яде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
