4 янв. 2015 г., 17:10

А светлото пред мене бягаше

540 0 5

Денят започваше от нищото
и свършваше във нищо пак.
Аз различавах отривисто
привиден мрак от полумрак.

 

А светлото пред мене бягаше –
подгонен заек в треволяк.
След него тичах, но ми стягаше
гърдите тук на първолак,

 

страхът, че ако го настигна,
ще задържа ли този ден,
или ще хукне, щом примигна,
туй щастие далеч от мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За много години, Краси!
  • С удоволствие прочетох!
    За много години, г-н Рудин!
  • Трудно може да се задържи светлината и да доминира над мрака, но факта, че светлината съществува, значи че е възможно.
    Вярата е тази, която ти дава сила и възможен успех.
    Желая ти успешно настаняване в царството на светлината!
    Честита и успешна 2015 година!
  • !!!
  • Миг на щастие -. каква по-сладка тема за поезия!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...