rudin (Иван Христов)
865 1445
4.01.2015 г., 17:10 ч.

А светлото пред мене бягаше 

  Поезия » Философска
377 0 5

Денят започваше от нищото
и свършваше във нищо пак.
Аз различавах отривисто
привиден мрак от полумрак.

 

А светлото пред мене бягаше –
подгонен заек в треволяк.
След него тичах, но ми стягаше
гърдите тук на първолак,

 

страхът, че ако го настигна,
ще задържа ли този ден,
или ще хукне, щом примигна,
туй щастие далеч от мен.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За много години, Краси!
  • С удоволствие прочетох!
    За много години, г-н Рудин!
  • Трудно може да се задържи светлината и да доминира над мрака, но факта, че светлината съществува, значи че е възможно.
    Вярата е тази, която ти дава сила и възможен успех.
    Желая ти успешно настаняване в царството на светлината!
    Честита и успешна 2015 година!
  • !!!
  • Миг на щастие -. каква по-сладка тема за поезия!!!
Предложения
: ??:??