6 окт. 2010 г., 15:10

А тази есен...

1.5K 0 29

 

А тази есен, от мерак не спала,

в душата ми със взлом се настани,

със баберик от чувства разпиляни,

събиран всред мъгли, ме тя дари.

 

И почна да плете от скреж дантели

по цели нощи и по цели дни,

очаквах златни рокли и кордели,

дори от циганското лято ме лиши.

 

Дойде със слънце мрачно и свидливо,

да се надигне сутрин го мързи,

лъчите важно в джоба си е скрило

и гледа ме със ледени очи.

 

А тази есен май ú нещо става,

дали не иска да ме нарани

за лятото, в което се раздавах

и бях забравила за нейните слани.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изключително поетично, мъдро и реалистично! След слънчевото и щастливо лято идва мрачната, тъжна есен с "ледените очи", която "гледа да те нарани". В живота винаги има и мъгли, те май дори са повече от красивите летни дни. Нищо, това, че си се раздавала е прекрасно, сланата няма да успее да те попари! Поздрав!
  • Ева, благодаря за вниманието!
  • А тази Есен, кой така измисли - вълшебна и очарователна...
    Още се чудя откъде тези чудесни метафори...
    "Дойде със слънце мрачно и свидливо,
    да се надигне сутрин го мързи,
    лъчите важно в джоба си е скрило
    и гледа ме със ледени очи."

  • Благодаря, Елмира! Благодаря, че и научих нещо ново за баберика.Сега есента не ми се вижда толкова зла, малко омекна и е приятна.С поздрав!
  • Боромир,
    Баберик е остатък на полето, който трудно се събира и остава безпризорен, след прибиране на основната реколта. Баберик е дума с интересен произход - тя не е турцизъм и може би е една от най-древните български думи, обозначаващи най-ценния полски материал - спорно е дали думата има прабългарски произход защото те са били основно скотовъди, по вероятен е славянския или тракийския й произход, тъй като корените й може да се търсят още от матриархата, когато основна дейност за мъжете и жените е било събирачеството на растителна храна.

    Хубав стих, Ивон!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...