А тази есен...
А тази есен, от мерак не спала,
в душата ми със взлом се настани,
със баберик от чувства разпиляни,
събиран всред мъгли, ме тя дари.
И почна да плете от скреж дантели
по цели нощи и по цели дни,
очаквах златни рокли и кордели,
дори от циганското лято ме лиши.
Дойде със слънце мрачно и свидливо,
да се надигне сутрин го мързи,
лъчите важно в джоба си е скрило
и гледа ме със ледени очи.
А тази есен май ú нещо става,
дали не иска да ме нарани
за лятото, в което се раздавах
и бях забравила за нейните слани.
© Ивон All rights reserved.
