А то представи си
Това, което сам не си прозрял,
не ще ти го сервирам наготово.
Гладувай за любов, плодът презрял
окапа и напъпи клонче ново.
Протяга вейки в други небеса
самотното дърво и се възражда,
божествена и пълна с чудеса,
кипяща пролет тайни му обажда.
Тъгата му с дъждеца си стопи,
червен и бял конец дете му върза.
Снагата му с цветчета се сдоби,
за слънчевите ласки се разбърза.
Не ти се вярва, съмна и без теб.
Природният закон важи за всички.
Което не цениш, не слага креп,
ръка всевишна сваля му звездички.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
