12 mar 2024, 17:02

А то представи си 

  Poesía » De amor
297 1 7

Това, което сам не си прозрял, 

не ще ти го сервирам наготово.

Гладувай за любов, плодът презрял

окапа и напъпи клонче ново.

 

Протяга вейки в други небеса

самотното дърво и се възражда,

божествена и пълна с чудеса,

кипяща пролет тайни му обажда.

 

Тъгата му с дъждеца си стопи,

червен и бял конец дете му върза.

Снагата му с цветчета се сдоби,

за слънчевите ласки се разбърза.

 

Не ти се вярва, съмна и без теб.

Природният закон важи за всички.

Което не цениш, не слага креп,

ръка всевишна сваля му звездички.

 

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??