12.03.2024 г., 17:02 ч.

А то представи си 

  Поезия » Любовна
135 1 6

Това, което сам не си прозрял, 

не ще ти го сервирам наготово.

Гладувай за любов, плодът презрял

окапа и напъпи клонче ново.

 

Протяга вейки в други небеса

самотното дърво и се възражда,

божествена и пълна с чудеса,

кипяща пролет тайни му обажда.

 

Тъгата му с дъждеца си стопи,

червен и бял конец дете му върза.

Снагата му с цветчета се сдоби,

за слънчевите ласки се разбърза.

 

Не ти се вярва, съмна и без теб.

Природният закон важи за всички.

Което не цениш, не слага креп,

ръка всевишна сваля му звездички.

 

 

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря, Ники. Окриляваш ме с твоята позитивност.
  • Красота!
  • В процес е, Скити. ☺ Ще се чуе занапред.
  • Много ми хареса, Светулче! Усетих го като възраждане след голяма болка...
    Поздрав, напъпило клонче
  • Краси, Георги, благодаря ви!
  • Браво.
    Поздравявам те.
  • Природата не е заплашена. Заплашени са хората от заплахата, която носят.
Предложения
: ??:??