А то представи си
Това, което сам не си прозрял,
не ще ти го сервирам наготово.
Гладувай за любов, плодът презрял
окапа и напъпи клонче ново.
Протяга вейки в други небеса
самотното дърво и се възражда,
божествена и пълна с чудеса,
кипяща пролет тайни му обажда.
Тъгата му с дъждеца си стопи,
червен и бял конец дете му върза.
Снагата му с цветчета се сдоби,
за слънчевите ласки се разбърза.
Не ти се вярва, съмна и без теб.
Природният закон важи за всички.
Което не цениш, не слага креп,
ръка всевишна сваля му звездички.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
