2 мар. 2019 г., 12:44

А трябваше да хвърля химикалката... 

  Поэзия » Любовная
597 8 12

А трябваше да хвърля химикалката... 

От листи - списъци с покупките да правя.  

И вместо стихове да пиша - жални, 

да те целувам страстно. До забра̀ва... 

Живота е такава залъгалка! 

Да взимаш не е същото, като да даваш... 

Любовните ми залъци са толкоз малки. 

Надеждата не могат да нахранят... 

Но още се прегръщаме в утеха 

на двете си душѝ, опустошени, 

които някога съдбовно се заклеха, 

във вечност да останат, споделени... 

И тъжно е, разплакано и болно, 

след толкоз самота да сме самотни. 

Уж ти си само моя и съм твой, 

а чужди сме, отчаяно виновни... 

Аз трябваше да хвърля химикалката, 

а ти се надсмееш на тревогите... 

Да бъдем влюбени клишета до баналност, 

но някак се заключихме в оковите - 

на сенките и мрачни подозрения,  

обиди и вина без покаяние. 

Болезнени от минало сравнения 

и мъчно, настоящо отчаяние... 

Аз искам да те изживея! Още вярвам! 

Във твоята любов и намерения. 

И колкото години съм те нямал, 

написах те по сто. В стихотворения... 

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави, стихопате, ако ви няма вас кой ще ни разкрива и освежава живота..!
  • Не е до химикалката, не я захвърляй!
    Пиши, това е стахотна поезия, любов, отдаденост...
    Такава поезия храни любовта, не я убива...
    Възхитена съм от дарбата ти!!!
    И ти благодаря, че се докосвам до нея!!!
  • Иносказателно и в смисъла на темата...да, така е...аз имах предвид друго- усилията, полагани в глобален план, да ни накарат да спрем да мислим ...това вече е проблем.....а с химикалка или без..поета си е поет, няма как да го спреш, особенно талант като твоя..Поздрави!
  • Да, спорно е дали мисленето вповече не е допринесло за това - от дърпане да направим опашката на дявола, като въже за бесило
  • Как добре го каза..чети и се радвай на чувството, но не всичко е измислено...все още се работи върху това ....как да спрем да мислим, схващаш сарказъма предполагам ...Хубав ден и на теб!
  • В живота на човек има мигове, които написани в стих изглеждат твърде апокалиптично за аналитичната мисъл на някои читатели, видиш ли поезията е огледало на една перманентна действителност.... Много съм си щастлив, спокоен, обичан и т.н... Колкото да твоя приятел - да дерзае... А ти - чети и не мисли много! Всичко отдавна е измислено... Приятни моменти пожелавам в сайта! Честит празник!
  • Да,трябваше да хвърлиш химикалката!
    Да сложиш крак,та да запреш въртежа на този свят,рулиращ все около теб и твоята вселена ,тъй егоцентрична!..Но явно тази сила центробежна,тъй мощно те държи в безвремие,че времето лети и не се връща,а ти все още пишеш и живееш в миналото време..
    P.S.
    Това е нещо като отговор на мой приятел, в ситуация,подобна ,но не същата,като на автора...
    Той ще се познае ;
  • Твърде силно!
  • Недей да хвърляш химикалката, Дани! Виж само какви невероятно силни и въздействащи стихове твори! Бъди благословен!
  • Продължавай!
  • Пиши, пиши..любовните ти залъци са чудесна храна за всички...Дамм да взимаш не е същото като да даваш..Хареса ми ..
  • Любовта ли вярва във нас или ние във нея,
    да питам сърцето - не смея.......
Предложения
: ??:??