А трябваше да хвърля химикалката...
А трябваше да хвърля химикалката...
От листи - списъци с покупките да правя.
И вместо стихове да пиша - жални,
да те целувам страстно. До забра̀ва...
Живота е такава залъгалка!
Да взимаш не е същото, като да даваш...
Любовните ми залъци са толкоз малки.
Надеждата не могат да нахранят...
Но още се прегръщаме в утеха
на двете си душѝ, опустошени,
които някога съдбовно се заклеха,
във вечност да останат, споделени...
И тъжно е, разплакано и болно,
след толкоз самота да сме самотни.
Уж ти си само моя и съм твой,
а чужди сме, отчаяно виновни...
Аз трябваше да хвърля химикалката,
а ти се надсмееш на тревогите...
Да бъдем влюбени клишета до баналност,
но някак се заключихме в оковите -
на сенките и мрачни подозрения,
обиди и вина без покаяние.
Болезнени от минало сравнения
и мъчно, настоящо отчаяние...
Аз искам да те изживея! Още вярвам!
Във твоята любов и намерения.
И колкото години съм те нямал,
написах те по сто. В стихотворения...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
..а с химикалка или без..поета си е поет, няма как да го спреш, особенно талант като твоя..Поздрави!