1 авг. 2005 г., 19:46

А утре...

1.6K 0 7
Разбити окови, шаблони,
мечти и условности.
Хаос от думи
разпръснати в стих.
Отново превръщам канони
в безсмислени
волности,
гоня химери,
погазвам Светая - Светих.
Лутах се вчера,
днес пак ще е същото.
Обичам и мразя,
а после цари безразличие.
Възседна ме времето -
само напред... без завръщане.
Днес празнувам,
а утре...
Утре ще храня кокичета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей Христо!
    Не се чуди за такива дреболии. Всеки един текст е важен сам по себе си. За да напише човек стих, разказ, есе, музика или да нарисува картина, значи има някаква причина - нещо е разчовъркало мислите му. В повечето случаи това са човешки емоции. Определено е важно как ще бъдат предадени и разбрани от четящия, гледащия или слушащия, но според мен, тези емоции са в основата и са най важни. Рутината е оня момент който ти липсва, но не се коси - ако знаеш сега как се смея на неща, които съм писал на твоята възраст.
    Поздрави!
  • след подобни стихове се 1удя на дмина с какав акьл ми побликува мойте смешки и осте повече се чудя кой ми ги оценява...
  • Смисълът е важен, важен е смисълът!
  • Зашемети ме!
    Думите не стигат.
    Остава само аромат
    но кокичета...
  • Бриан, всеки живот има начало и край. В случая краят е - "А утре". Кокичетата са цветя - най красивите творения на природата, синоним на живот, защото с цветовете си те създават такъв. Отивайки там в майката земя ние ги храним с тленните си останки. Естествен кръговрат.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...