1 авг. 2005 г., 19:46

А утре...

1.6K 0 7
Разбити окови, шаблони,
мечти и условности.
Хаос от думи
разпръснати в стих.
Отново превръщам канони
в безсмислени
волности,
гоня химери,
погазвам Светая - Светих.
Лутах се вчера,
днес пак ще е същото.
Обичам и мразя,
а после цари безразличие.
Възседна ме времето -
само напред... без завръщане.
Днес празнувам,
а утре...
Утре ще храня кокичета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей Христо!
    Не се чуди за такива дреболии. Всеки един текст е важен сам по себе си. За да напише човек стих, разказ, есе, музика или да нарисува картина, значи има някаква причина - нещо е разчовъркало мислите му. В повечето случаи това са човешки емоции. Определено е важно как ще бъдат предадени и разбрани от четящия, гледащия или слушащия, но според мен, тези емоции са в основата и са най важни. Рутината е оня момент който ти липсва, но не се коси - ако знаеш сега как се смея на неща, които съм писал на твоята възраст.
    Поздрави!
  • след подобни стихове се 1удя на дмина с какав акьл ми побликува мойте смешки и осте повече се чудя кой ми ги оценява...
  • Смисълът е важен, важен е смисълът!
  • Зашемети ме!
    Думите не стигат.
    Остава само аромат
    но кокичета...
  • Бриан, всеки живот има начало и край. В случая краят е - "А утре". Кокичетата са цветя - най красивите творения на природата, синоним на живот, защото с цветовете си те създават такъв. Отивайки там в майката земя ние ги храним с тленните си останки. Естествен кръговрат.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...