1.08.2005 г., 19:46

А утре...

1.6K 0 7
Разбити окови, шаблони,
мечти и условности.
Хаос от думи
разпръснати в стих.
Отново превръщам канони
в безсмислени
волности,
гоня химери,
погазвам Светая - Светих.
Лутах се вчера,
днес пак ще е същото.
Обичам и мразя,
а после цари безразличие.
Възседна ме времето -
само напред... без завръщане.
Днес празнувам,
а утре...
Утре ще храня кокичета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Христо!
    Не се чуди за такива дреболии. Всеки един текст е важен сам по себе си. За да напише човек стих, разказ, есе, музика или да нарисува картина, значи има някаква причина - нещо е разчовъркало мислите му. В повечето случаи това са човешки емоции. Определено е важно как ще бъдат предадени и разбрани от четящия, гледащия или слушащия, но според мен, тези емоции са в основата и са най важни. Рутината е оня момент който ти липсва, но не се коси - ако знаеш сега как се смея на неща, които съм писал на твоята възраст.
    Поздрави!
  • след подобни стихове се 1удя на дмина с какав акьл ми побликува мойте смешки и осте повече се чудя кой ми ги оценява...
  • Смисълът е важен, важен е смисълът!
  • Зашемети ме!
    Думите не стигат.
    Остава само аромат
    но кокичета...
  • Бриан, всеки живот има начало и край. В случая краят е - "А утре". Кокичетата са цветя - най красивите творения на природата, синоним на живот, защото с цветовете си те създават такъв. Отивайки там в майката земя ние ги храним с тленните си останки. Естествен кръговрат.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...