hixxtam (Найден Найденов) hixxtam (Найден Найденов)
3 314
1 ago 2005, 19:46

А утре...

  Poesía
1.6K 0 7
Разбити окови, шаблони,
мечти и условности.
Хаос от думи
разпръснати в стих.
Отново превръщам канони
в безсмислени
волности,
гоня химери,
погазвам Светая - Светих.
Лутах се вчера,
днес пак ще е същото.
Обичам и мразя,
а после цари безразличие.
Възседна ме времето -
само напред... без завръщане.
Днес празнувам,
а утре...
Утре ще храня кокичета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • hixxtam (Найден Найденов)
    hixxtam (Найден Найденов)
    Здравей Христо!
    Не се чуди за такива дреболии. Всеки един текст е важен сам по себе си. За да напише човек стих, разказ, есе, музика или да нарисува картина, значи има някаква причина - нещо е разчовъркало мислите му. В повечето случаи това са човешки емоции. Определено е важно как ще бъдат предадени и разбрани от четящия, гледащия или слушащия, но според мен, тези емоции са в основата и са най важни. Рутината е оня момент който ти липсва, но не се коси - ако знаеш сега как се смея на неща, които съм писал на твоята възраст.
    Поздрави!
  • Insect- (Христо Иванов)
    Insect- (Христо Иванов)
    след подобни стихове се 1удя на дмина с какав акьл ми побликува мойте смешки и осте повече се чудя кой ми ги оценява...
  • princessa (Тоня)
    princessa (Тоня)
    Смисълът е важен, важен е смисълът!
  • Keri (Кери Исова)
    Keri (Кери Исова)
    Зашемети ме!
    Думите не стигат.
    Остава само аромат
    но кокичета...
  • hixxtam (Найден Найденов)
    hixxtam (Найден Найденов)
    Бриан, всеки живот има начало и край. В случая краят е - "А утре". Кокичетата са цветя - най красивите творения на природата, синоним на живот, защото с цветовете си те създават такъв. Отивайки там в майката земя ние ги храним с тленните си останки. Естествен кръговрат.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0