hixxtam (Найден Найденов) hixxtam (Найден Найденов)
3 314
Aug 1, 2005, 7:46 PM

А утре...

  Poetry
1.6K 0 7
Разбити окови, шаблони,
мечти и условности.
Хаос от думи
разпръснати в стих.
Отново превръщам канони
в безсмислени
волности,
гоня химери,
погазвам Светая - Светих.
Лутах се вчера,
днес пак ще е същото.
Обичам и мразя,
а после цари безразличие.
Възседна ме времето -
само напред... без завръщане.
Днес празнувам,
а утре...
Утре ще храня кокичета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • hixxtam (Найден Найденов)
    hixxtam (Найден Найденов)
    Здравей Христо!
    Не се чуди за такива дреболии. Всеки един текст е важен сам по себе си. За да напише човек стих, разказ, есе, музика или да нарисува картина, значи има някаква причина - нещо е разчовъркало мислите му. В повечето случаи това са човешки емоции. Определено е важно как ще бъдат предадени и разбрани от четящия, гледащия или слушащия, но според мен, тези емоции са в основата и са най важни. Рутината е оня момент който ти липсва, но не се коси - ако знаеш сега как се смея на неща, които съм писал на твоята възраст.
    Поздрави!
  • Insect- (Христо Иванов)
    Insect- (Христо Иванов)
    след подобни стихове се 1удя на дмина с какав акьл ми побликува мойте смешки и осте повече се чудя кой ми ги оценява...
  • princessa (Тоня)
    princessa (Тоня)
    Смисълът е важен, важен е смисълът!
  • Keri (Кери Исова)
    Keri (Кери Исова)
    Зашемети ме!
    Думите не стигат.
    Остава само аромат
    но кокичета...
  • hixxtam (Найден Найденов)
    hixxtam (Найден Найденов)
    Бриан, всеки живот има начало и край. В случая краят е - "А утре". Кокичетата са цветя - най красивите творения на природата, синоним на живот, защото с цветовете си те създават такъв. Отивайки там в майката земя ние ги храним с тленните си останки. Естествен кръговрат.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0