ladydream77hush (Милена Белчева)
53 67
10 февр. 2008 г., 12:04

А вън пороят не престава 

  Поэзия » Любовная
757 0 7
Преглеждам статии научни

и поглед в хороскопи спирам,

ала със теб какво се случва -

не проумявам, не разбирам...

 

Мълчиш и пушиш неспокоен.

Не ме поглеждаш... Е, какво пък?

Трещи навън дъждът пороен.

Пореден ден - проклет и опак.

 

Главата дяволски боли ме

и от дима ми се повдига.

И искам гневно, непростимо

да изкрещя: „Изчезвай, стига!"

 

Търпях предълго, но напразно -

все същия си - странен, мрачен.

Защо съдбата ме наказва

и нищо чувствата не значат?

 

Обичам те или презирам?

Какво, за Бога, с тебе става?

Не проумявам, не разбирам...

 

А вън пороят не престава!

 

2005, 08 май

из "ВАНИЛЕНО НЕБЕ"

© Милена Белчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радост и поезия за мен са като нещо толкова несъвместимо - както Левки и...разтрел. (подчертавам - за мен)

    Комплименти за стиха!!!
  • Благодаря ви! Всъщност това са едни от най-ценните ми моменти-на обърканост и несподеленост-всички добри творби създавам тогава...Звучи мазохистично, но тия препъни-камъчета ми дават тласък да продължа, дори и на инат)Все пак се надявам вас да ви вдъхновяват главно споделени чувства и ненаситни на радост емоции.
  • Много ми хареса!Страхотно е!поздрав!
  • Като мъж мога да ти кажа - просто запитай, не се чуди.Понякога и най-трудните и заплетени ситуации могат да се оправят с един простичък разговор...или с едно сериозно разтърсванеНе си го признаваме, но когато приемем нещо за даденост, ставаме малко или много нехайни / разбираш за какво говоря / Иначе - браво за стиха!
  • Интересно написан стих.
    Понякога е трудно да влезеш в съзнанието дори и на близките.
  • Когато пороят е навън, можем да се скрием под стряхата на обичта. Но ако завали пороен дъжд в душата, ще измие Любовта ни свята!
    Запази обичта си, Миме! И не търси в хороскопа състоянието на любимия - надникни в душата му. Озари го със слънчева топлина. И дъждът ще спре. Ще видиш дъгата! И ще разбереш, че Любовта е майката на чудесата...
    Поздравления за стиха!
  • Страхотно! Ако разбирахме всичко и всеки нямаше да е интересно
Предложения
: ??:??