Feb 10, 2008, 12:04 PM

А вън пороят не престава

Poetry » Love

889 0 7

Преглеждам статии научни

и поглед в хороскопи спирам,

ала със теб какво се случва -

не проумявам, не разбирам...

Мълчиш и пушиш неспокоен.

Не ме поглеждаш... Е, какво пък?

Трещи навън дъждът пороен.

Пореден ден - проклет и опак.

Главата дяволски боли ме

и от дима ми се повдига.

И искам гневно, непростимо

да изкрещя: „Изчезвай, стига!"

Търпях предълго, но напразно -

все същия си - странен, мрачен.

Защо съдбата ме наказва

и нищо чувствата не значат?

Обичам те или презирам?

Какво, за Бога, с тебе става?

Не проумявам, не разбирам...

А вън пороят не престава!

2005, 08 май

из "ВАНИЛЕНО НЕБЕ"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Napolitano (Валентин Желязков)

Радост и поезия за мен са като нещо толкова несъвместимо - както Левки и...разтрел. (подчертавам - за мен)

Комплименти за стиха!!!

2008-02-24T23:57:39+02:00
ladydream77hush (Милена Белчева)

Благодаря ви! Всъщност това са едни от най-ценните ми моменти-на обърканост и несподеленост-всички добри творби създавам тогава...Звучи мазохистично, но тия препъни-камъчета ми дават тласък да продължа, дори и на инат)Все пак се надявам вас да ви вдъхновяват главно споделени чувства и ненаситни на радост емоции.

2008-02-15T13:32:49+02:00
lips_of_angels (Ем)

Много ми хареса!Страхотно е!поздрав!

2008-02-10T19:32:31+02:00
entropy (Венцислав Димов)

Като мъж мога да ти кажа - просто запитай, не се чуди.Понякога и най-трудните и заплетени ситуации могат да се оправят с един простичък разговор...или с едно сериозно разтърсванеНе си го признаваме, но когато приемем нещо за даденост, ставаме малко или много нехайни / разбираш за какво говоря / Иначе - браво за стиха!

2008-02-10T13:30:55+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Интересно написан стих.
Понякога е трудно да влезеш в съзнанието дори и на близките.

2008-02-10T12:41:41+02:00