10.02.2008 г., 12:04

А вън пороят не престава

Поезия » Любовна

893 0 7

Преглеждам статии научни

и поглед в хороскопи спирам,

ала със теб какво се случва -

не проумявам, не разбирам...

Мълчиш и пушиш неспокоен.

Не ме поглеждаш... Е, какво пък?

Трещи навън дъждът пороен.

Пореден ден - проклет и опак.

Главата дяволски боли ме

и от дима ми се повдига.

И искам гневно, непростимо

да изкрещя: „Изчезвай, стига!"

Търпях предълго, но напразно -

все същия си - странен, мрачен.

Защо съдбата ме наказва

и нищо чувствата не значат?

Обичам те или презирам?

Какво, за Бога, с тебе става?

Не проумявам, не разбирам...

А вън пороят не престава!

2005, 08 май

из "ВАНИЛЕНО НЕБЕ"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Napolitano (Валентин Желязков)

Радост и поезия за мен са като нещо толкова несъвместимо - както Левки и...разтрел. (подчертавам - за мен)

Комплименти за стиха!!!

2008-02-24T23:57:39+02:00
ladydream77hush (Милена Белчева)

Благодаря ви! Всъщност това са едни от най-ценните ми моменти-на обърканост и несподеленост-всички добри творби създавам тогава...Звучи мазохистично, но тия препъни-камъчета ми дават тласък да продължа, дори и на инат)Все пак се надявам вас да ви вдъхновяват главно споделени чувства и ненаситни на радост емоции.

2008-02-15T13:32:49+02:00
lips_of_angels (Ем)

Много ми хареса!Страхотно е!поздрав!

2008-02-10T19:32:31+02:00
entropy (Венцислав Димов)

Като мъж мога да ти кажа - просто запитай, не се чуди.Понякога и най-трудните и заплетени ситуации могат да се оправят с един простичък разговор...или с едно сериозно разтърсванеНе си го признаваме, но когато приемем нещо за даденост, ставаме малко или много нехайни / разбираш за какво говоря / Иначе - браво за стиха!

2008-02-10T13:30:55+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Интересно написан стих.
Понякога е трудно да влезеш в съзнанието дори и на близките.

2008-02-10T12:41:41+02:00