5 сент. 2023 г., 13:19

***

610 0 0

Усмихвам се, ала искам да заплача, 

а облаци да скрият слабостта.

Усмихвам се, но сълзите са в здрача,

пристигат с дъжд поканен от нощта.

 

Пристигат и бурята започва.

Прекършва клони, мятайки листа.

И блъска се в прозореца. Потропва.

И чудя се ще спре ли ? И кога?

 

И пусто е по улиците мокри.

Блещукат нейде бледи светлини.

Докосвам страните си и топли

били са скритите  ми в облаци сълзи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Тушкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...