Усмихвам се, ала искам да заплача,
а облаци да скрият слабостта.
Усмихвам се, но сълзите са в здрача,
пристигат с дъжд поканен от нощта.
Пристигат и бурята започва.
Прекършва клони, мятайки листа.
И блъска се в прозореца. Потропва.
И чудя се ще спре ли ? И кога?
И пусто е по улиците мокри.
Блещукат нейде бледи светлини.
Докосвам страните си и топли
били са скритите ми в облаци сълзи.