5.09.2023 г., 13:19

***

607 0 0

Усмихвам се, ала искам да заплача, 

а облаци да скрият слабостта.

Усмихвам се, но сълзите са в здрача,

пристигат с дъжд поканен от нощта.

 

Пристигат и бурята започва.

Прекършва клони, мятайки листа.

И блъска се в прозореца. Потропва.

И чудя се ще спре ли ? И кога?

 

И пусто е по улиците мокри.

Блещукат нейде бледи светлини.

Докосвам страните си и топли

били са скритите  ми в облаци сълзи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...