Зад решетки от бели слънца
непредвидени нощи се скриват,
изпод процеп със форма на здрач
някой в някой с надежда се взира.
Прелетяват без дъх ветрове,
уморени от пролетни зими,
в промеждутъка син на небе -
ситен дъжд като танц се излива.
Оковани от обич стрелки
на часовник, отмерващ мечтите,
се задвижват, когато сълзи
се докосват до тихите цифри.