Зад решетки от бели слънца
непредвидени нощи се скриват,
изпод процеп със форма на здрач
някой в някой с надежда се взира.
Прелетяват без дъх ветрове,
уморени от пролетни зими,
в промеждутъка син на небе -
ситен дъжд като танц се излива.
Оковани от обич стрелки
на часовник, отмерващ мечтите,
се задвижват, когато сълзи
се докосват до тихите цифри.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
