Зад решетки от бели слънца
непредвидени нощи се скриват,
изпод процеп със форма на здрач
някой в някой с надежда се взира.
Прелетяват без дъх ветрове,
уморени от пролетни зими,
в промеждутъка син на небе -
ситен дъжд като танц се излива.
Оковани от обич стрелки
на часовник, отмерващ мечтите,
се задвижват, когато сълзи
се докосват до тихите цифри.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up